В терапевтичната практика постепенно започват да се открояват повтарящи се модели, по които хората преживяват себе си и отношенията си с другите. Един клиент системно се оттегля при най-малкия знак за емоция или близост, докато друг несъзнателно поставя чуждите нужди, включително и тези на терапевта, пред своите, за да съхрани контакта. Тези устойчиви реакции не са случайни. Когато ги разгледаме през психобиологичната рамка на модела NARM, откриваме, че зад тях стои естественият стремеж на детето да съхрани връзката с обгрижващите фигури, за което то плаща голяма цена.

Какво представляват адаптивните стилове на оцеляване

В рамките на Невроафективния релационен модел (NARM) адаптивните стилове на оцеляване са психобиологични модели, формирани в отговор на хронични липси или разриви в средата на израстване. Стиловете са наречени с името на основната потребност и на липсващия или компрометиран капацитет.

В ранните си години детето зависи изцяло от своите родители за физическото и емоционалното си съществуване. Когато средата не откликва достатъчно на основните му нужди, нервната му система организира адаптации, за да запази системата на привързаност и да оцелее, като по този начин постепенно ограничава достъпа си до определени аспекти на собствената му автентичност. Тези модели са били изключително функционални в контекста, в който са възникнали, но продължават да действат автоматично и в зряла възраст, където могат да доведат до много ограничения и болка.

Кратък преглед на петте адаптивни стила

1. Свързване
Този стил се оформя в най-ранния период от живота, когато физическото или емоционалното оцеляване е било застрашено. Нервната система реагира с повишена тревожност и склонност към дисоциация, оттегляне от тялото и от контакт с другите. В зряла възраст тези хора често изпитват трудност да усещат правото си да съществуват и да заемат своето място в света.

2. Емоционално настройване
При този стил детето е преживяло продължителна липса на емоционален отклик към своите нужди и преживявания. Тъй като задоволяването на собствените му потребности е застрашавало контакта с родителя, нервната система се научава да се настройва към чуждите нужди за сметка на своите. В зряла възраст това се изразява във фокус върху грижата за другите и затруднение при разпознаване на личните потребности и желания.

3. Доверие
Формира се в период, когато детето има нужда да разчита на обгрижващите фигури, но преживява разочарование, прекомерен контрол или манипулация от тяхна страна. Тогава нервната система изгражда защитен начин на функциониране чрез стремеж към самостоятелност, сигурност и избягване на уязвимостта. В зряла възраст такива хора често се стремят към самостоятелност, компетентност и контрол върху ситуацията, а вътрешно изпитват скрит страх, че ще бъдат застрашени от близостта или използвани.

4. Автономност
Възниква в етапа, когато детето започва да заявява своята воля и граници, но среща натиск, наказание или свръхконтрол от страна на родителите. За да запази връзката, то привидно се съобразява, докато вътрешно развива косвена съпротива или пасивна реактивност. Като възрастни, хората с този стил често се чувстват притиснати от изискваща среда и изпитват трудност да заявяват директно своите намерения.

5. Любов и сексуалност
Оформя се в по-късното детство, когато интеграцията между сърдечната близост и физическата изразителност среща отхвърляне, срам или изискване за перфектно представяне. Нервната система реагира чрез разделяне на емоционалната любов от сексуалната интимност или чрез обвързване на себеоценката с високи постижения. Като възрастни, тези индивиди често са успешни и привлекателни, но изпитват трудност да преживеят едновременно дълбока сърдечна връзка и сексуална интимност.

Значимост на стиловете в терапевтичната работа

В терапевтичната практика определянето на даден стил служи като ориентация за логиката, по която клиентът се е адаптирал спрямо средата си. Фокусът на NARM остава върху начина, по който тези стратегии продължават да влияят върху настоящото функциониране на клиента в живота му и в терапевтичния процес.

Когато терапевтът подхожда с любопитство към тези реакции, клиентът постепенно започва да забелязва как и кога автоматично прекъсва връзката със себе си и с другите.

Работата в настоящия момент позволява на нервната система да преживее нови възможности за регулация и свързаност, а зачитането на вътрешната логика на клиента отваря път към по-дълбока интеграция и личностно разгръщане.

Източници:
HEALING DEVELOPMENTAL TRAUMA:
How Early Trauma Affects Self-Regulation, Self-Image, and the Capacity for Relationship
Laurence Heller Ph.D.
Aline LaPierre Psy.D.

Healing Shame and Guilt
The Developmental Roots of Chronic Shame and Guilt and How the NeuroAffective Relational Model (NARM) Can Help You Heal and Reconnect
Laurence Heller, PhD,
Stephan K. Niederwieser

Текстът е компилиран от ИИ въз основа на посочените източници и е редактиран от екип на академия СЪЩНОСТ