Два клинични момента: разказ за миналото и преживяване в настоящето

Клиент влиза в кабинета и прекарва цялата сесия в подробен, хронологично подреден разказ за минали събития, за строгите правила на родителите, за епизодите на отхвърляне, за седмицата, за конфликтите с партньора си или в работата и прочие. Човекът разполага с изключително добра когнитивна представа за своята история и трудности, но въпреки това нивото на вътрешно напрежение продължава да е високо, а телесното му състояние остава стегнато и отчуждено.

При друг случай клиент започва да споделя история от близкото или далечно минало и терапевтът го кани за момент да спре и да насочи вниманието си към това какво се случва в тялото му точно сега, докато говори за тези събития. Забелязването на свиването в гърдите и на плиткото дишане в самия момент на споделянето разкрива реакция, която години наред е оставала незабелязана зад думите. Вниманието към настоящото преживяване отваря пространство за дълбоко осъзнаване, което с часове разказване не успява да се достигне.

Границите на когнитивния разказ за миналото

В психотерапевтичната практика подробно обсъждане на историята често е основна ос на сесиите. Разбирането защо дадени симптоми съществуват носи временно облекчение, тъй като подрежда хронологията на събитията. Това разбиране обаче може да остане само на интелектуално ниво.

Клиентът може да повтаря познатата история за живота си, без това да води до някаква забележима промяна в начина, по който се чувства в тялото си и в отношенията си. Нервната система продължава да поддържа същите автоматични защитни модели, въпреки че разумът е напълно наясно с техния произход.

Историята на клиента през погледа на NARM: организация на настоящето

В Невроафективния релационен модел (NARM) фокусът върху настоящето не означава игнориране или омаловажаване на миналото. Историята на клиента има ключово значение, но начинът, по който се работи с нея, е различен. Вместо основният акцент да бъде върху подробно възстановяване на хронологията, вниманието е насочено към начина, по който миналото организира настоящото преживяване.

Ранният опит и затрудненията във връзката с обгрижващите фигури оформят специфични адаптивни стратегии. Нервната система организира физиологичните реакции, емоционалните модели и вярванията за себе си така, че да запази възможно най-голяма степен на сигурност. Тези модели, създадени в миналото, продължават да действат в настоящето като автоматични филтри, през които човек възприема себе си и света. Поради тази причина NARM изследва как миналият опит се проявява в реактивността, телесните усещания и идентичността точно тук и сега.

Практическото насочване на фокуса върху „тук и сега“

Терапевтичният процес в NARM разчита на постоянно проследяване на преживяването в момента на сесията. Практикуващият подпомага клиента да развие осъзнатост за своите реактивни модели, за телесните усещания и за емоциите, които възникват по време на самия разговор.

Този подход изисква от терапевта да поддържа любопитство към настоящото състояние, вместо да насочва сесията към разказ и реконструкция на минали събития. Вниманието се пренася върху това как клиентът се свързва със себе си и с терапевта в самия момент. Когато се появи стягане, тревожност или импулс за оттегляне, те се изследват като живи процеси в настоящето. Естествената спонтанна тенденция на организма към свързване и изцеление се подкрепя именно чрез тази директна осъзнатост.

Моментът, в който настоящето отваря пространство за промяна

Един от разпознаваемите моменти в сесията настъпва, когато клиент разказва за скорошен конфликт на работното си място. Докато говори, той описва детайлно поведението на колегите си, логиката на ситуацията и подобни случки от своето детство.

Когато терапевтът го покани да забележи какво се случва в тялото му в момента, клиентът спира и споделя, че усеща стягане в раменете и силно чувство за срам. Изследването на този срам тук и сега разкрива автоагресивна вътрешна динамика, при която нервната система автоматично поема вината, за да съхрани връзката с околните. Разпознаването на този механизъм в момента на неговото проявление дава възможност клиентът постепенно да преживее повече свобода в начина, по който откликва.

Нов поглед към терапевтичния процес

Пренасянето на акцента от подробния разказ към начините, по които преживяването е организирано в настоящето, може съществено да промени динамиката в кабинета. Сесията престава да бъде аналитична реконструкция на миналото и отваря пространство за непосредствено преживяване и възможност за промяна на физиологично и емоционално ниво.

Чрез изследване на преживяването тук и сега клиентът постепенно възстановява връзката със своите автентични нужди, чувства и ресурси. Това позволява на терапевтите да подкрепят процеса на реинтеграция по структуриран и задълбочен начин.

Източници:
HEALING DEVELOPMENTAL TRAUMA:
How Early Trauma Affects Self-Regulation, Self-Image, and the Capacity for Relationship
Laurence Heller Ph.D.
Aline LaPierre Psy.D.

Healing Shame and Guilt
The Developmental Roots of Chronic Shame and Guilt and How the NeuroAffective Relational Model (NARM) Can Help You Heal and Reconnect
Laurence Heller, PhD,
Stephan K. Niederwieser

Текстът е компилиран от ИИ въз основа на посочените източници и е редактиран от екип на академия СЪЩНОСТ