ВЪВЕДЕНИЕ В NARM®

Травма на развитието и идентичност, основана на срам

Всяко човешко същество се ражда с фундаментални нужди от свързване, емоционално настройване, доверие, автономия и любов. Когато тези нужди са достатъчно подкрепени, те естествено се развиват в способности за цял живот.

Когато това не се случи, децата се научават да се адаптират към обстоятелства, които не могат да променят. Тези адаптации са интелигентни стратегии за оцеляване, но имат своя цена. Вместо да преживяват себе си като вътрешно ценни, децата започват да правят болезнени заключения:
„Има нещо сбъркано в мен.“
„Не съм достатъчно добър/добра.“
„Имам твърде много нужди., идвам в повече на другите“
„Не съм достоен/достойна за любов.“

Децата не могат да разпознаят ограниченията на значимите възрастни, които се грижат за тях. Вместо това те започват да мислят, че самите те са проблемът. С течение на времето тези заключения се превръщат в идентификации, основани на срам. Те се задържат не само в мислите ни, но и в стойката, в дишането, в нервната система, в моделите ни на свързване и по този начин тихо оформят начина, по който преживяваме себе си, другите хора и света.

Това, което започва като адаптация за запазване на привързаността, постепенно се превръща в част от идентичността. NARM помага да се разпознаят тези остарели идентификации със съчувствие и любопитство и с това създава пространство за повече свързване, жизненост и вътрешна свобода.

Моделът NARM®

Разработен от д-р Laurence Heller, NARM® интегрира теорията на привързаността, психодинамичната, соматичната и хуманистичната перспектива в цялостен модел на човешкото развитие. В сърцевината на модела стои уважително изследване на несъзнаваните убеждения и идентификации, които продължават да организират живота ни.

Вместо да пита само в посока на историята „Какво ти се е случило?“, NARM® проявява любопитство към:
„По какъв начин вярванията, които имаш за себе си, оформят преживяването ти в настоящето?“
„Как съзнателно и несъзнателно допринасяш за моделите, които ти причиняват страдание?“
„Какво става възможно, когато тези стари заключения вече не се преживяват като истина?“
Това изследване никога не е свързано с обвинение. То подкрепя нарастващото разпознаване, че не сме просто оформени от миналото си, а можем да имаме участие и влияние в настоящото си преживяване, имаме сила и възможности за избор и действие.