Като терапевти в практиката си срещаме клиенти, чиито страдания не произтичат от единично инцидентно събитие. За разлика от шоковата травма, която възниква около единични, силно заплашителни събития, травмата на развитието е свързана с продължителния характер и повтаряемост в ранните взаимоотношения. Тя е последица от хронично, продължително нарушение в качеството на средата в ранното детство и може да изглежда като липса на емоционално настройване, неглижиране или индиректно отхвърляне от страна на обгрижващите фигури.

Формиране на травмата на развитието в ранната среда
В ранното детство физиологическото и емоционалното ни оцеляване зависи изцяло от връзката ни с родителите. Когато първичната среда не успява да посрещне базовите нужди на детето от сигурност, доверие, автономия или емоционална близост, нервната система на детето организира адаптация, която запазва тази жизненоважна връзка с цената на потискане на собствените автентични нужди и емоции.

Така се формират така наречените в NARM адаптивни стилове на оцеляване. В онези ранни моменти тези стратегии са най-интелигентният начин детето да защити нервната си система и да продължи да поддържа връзката си с околните. С течение на времето обаче тези защити се втвърдяват и се интегрират в самото чувство за идентичност – в начина, по който човек преживява себе си и света.

Защо ранната травма остава незабелязана в терапевтичния процес
Травмата на развитието често остава невидима както за самия човек, така и за клиничната оценка. Тъй като липсва отчетливо „травматично събитие“, клиентите рядко асоциират състоянието си с ранно преживян подобен проблем. За тях начинът, по който се чувстват и възприемат света, отдавна се е превърнал в норма.

В различни психотерапевтични подходи симптомите се патологизират или се разглеждат изолирано – като депресия, хронична тревожност или затруднения в изграждането и поддържането на връзки. Ако терапията се фокусира единствено върху премахването на симптомите или върху интелектуалното анализиране на миналото, същинският им източник остава непокътнат. Един от централните механизми, върху които NARM насочва вниманието, е хроничното откъсване на клиента от собственото му тяло, емоции и същност.

Именно затова тези ранни адаптации често стават по-разпознаваеми едва в зрелия живот – когато започват силно да ограничават, а не да защитават, както е било в началото.

Проявления в живота на възрастния
Връзки и междуличностни отношения: постоянно колебание между копнежа за близост и страха от поглъщане или отхвърляне. Клиентите често изпитват затруднения да поставят здрави граници, проявяват свръхзависимост или, напротив, избират пълна изолация и емоционално оттегляне;

Самооценка и идентичност: хронична вина и срам, дълбоко базирано усещане за дефектност („Нещо с мен не е наред“). В стремежа си да компенсират това, възрастните развиват перфекционизъм, синдром на „самозванеца“ или постоянна нужда от външно одобрение;
Работна среда и автономия: затруднения в заемането на позиция и в способността за избор и действие, хронично прегаряне поради невъзможност за почивка или трудност при разпознаването и отстояването на собствените професионални цели.

Какво предлага NARM
NARM (невроафективният релационен модел), разработен от д-р Лорънс Хелър, предлага различна перспектива към терапията – ориентирана към ресурсите на клиента и настоящия момент. Колкото и да са сковаващи тези стратегии за оцеляване, под тях се е запазил естественият импулс към лечение и свързване. Както посочва д-р Лорънс Хелър:
„У всеки от нас има спонтанно движение към свързаност, здраве и жизненост. Независимо до каква степен сме се оттеглили и изолирали и колко тежка е травмата, която сме преживели, у всеки от нас, на много дълбоко ниво, има сила, която ни тласка към свързване и изцеление. Тази сила, присъща на всеки от нас, може да се сравни с онова, което кара едно растение да се обръща към слънцето. Този органичен импулс е същността на подхода на NARM®.“

Фокусът на NARM не поставя основния акцент върху регресивното преживяване на миналото или патологизирането на симптомите, а върху изследването на това как клиентът организира преживяването си тук и сега, възстановявайки своята автономия и пълноценен контакт с живота.

Източници:
HEALING DEVELOPMENTAL TRAUMA:
How Early Trauma Affects Self-Regulation, Self-Image, and the Capacity for Relationship
Laurence Heller Ph.D.
Aline LaPierre Psy.D.

Healing Shame and Guilt
The Developmental Roots of Chronic Shame and Guilt and How the NeuroAffective Relational Model (NARM) Can Help You Heal and Reconnect
Laurence Heller, PhD,
Stephan K. Niederwieser

Текстът е компилиран от ИИ въз основа на посочените източници и е редактиран от екип на академия СЪЩНОСТ