Един клиент пренебрегва собствените си физически и емоционални граници, за да се грижи непрекъснато за своя партньор, изпитвайки силна тревожност при най-малката проява на разминаване в мненията. Друг клиент се отдръпва от всеки опит за близост и твърди, че се справя най-добре сам, защото разчитането на друг човек е знак за слабост.
Тези наглед противоположни модели на поведение разкриват един и същ общ механизъм на вътрешна организация.

Несъзнаваното формиране на заключенията за себе си
Когато в ранна възраст средата не успее да посрещне основни психобиологични нужди, детската нервна система организира несъзнавана адаптация, за да запази връзката с обгрижващите фигури. За малкото дете съхраняването на тази връзка е въпрос на оцеляване, поради което емоционалната липса или отхвърлянето се преживяват като непосредствена заплаха. В опит да защити важните за него отношения, детският организъм насочва отговорността за възникналото напрежение навътре.

В този процес постепенно се формират вътрешни заключения за собствената идентичност, които остават скрити, но оказват дълготрайно влияние. Нервната система автоматично организира преживяването около усещания като: „има нещо сбъркано в мен“, „не съм достатъчно добър“, „нуждите ми са прекалено големи“ или „не заслужавам любов“. С течение на времето тези адаптивни реакции кристализират в трайно усещане за това кой е човекът в своята същност.

Това постепенно преминаване от защитна реакция към усещане за идентичност обяснява защо тези модели остават толкова устойчиви във времето.

Защо ранните заключения се преживяват като истина
Разбирането на тази устойчивост е от изключително значение за клиничната практика. Тъй като ранните заключения се формират във време, когато критичните психо-емоционални структури все още се развиват, те се организират директно на соматично и афективно ниво. С израстването тези защитни стратегии спират да функционират просто като временна защита и започват да се възприемат като обективна реалност.

За възрастния човек те се преживяват непосредствено като част от начина, по който усеща себе си. Ранните заключения се превръщат в леща, през която той тълкува всяко събитие, всяка реакция на околните и всяко свое вътрешно състояние. Поради тази причина, дори при наличие на явни доказателства за неговите способности и стойност, човек продължава да преживява себе си през призмата на хроничния срам.

Тази устойчива призма оказва пряко влияние върху начина, по който човек се свързва с света и с терапевтичния процес.

Прояви в живота на възрастния и в терапевтичния кабинет
Във всекидневието си възрастният човек често възпроизвежда същите защитни модели, с които някога е запазил връзката си с обгрижващите фигури. Това може да се изрази в постоянно търсене на одобрение, автоагресивна самокритика, перфекционизъм или системно отказване от собствените нужди в полза на чуждите.

В терапевтичния кабинет тези идентификации, основани на срам, се появяват под формата на трудност при формулиране на лични желания, страх от разкриване или очакване за осъждане. В определени случаи те се проявяват и чрез защитни стратегии, основани на гордостта, при които човек изгражда фасада на пълна независимост, за да се защити от уязвимостта. Клиницистът може да забележи как клиентът бързо поема вината за евентуални паузи в комуникацията или сякаш подсъзнателно търси потвърждение за своята „недостатъчност“.

Разпознаването на тези фини прояви позволява на терапевта да подходи към тях по начин, който подкрепя постепенната им деконструкция.

Подходът на NARM към работата с идентификациите
В метода NARM (Невроафективен релационен модел), разработен от д-р Лорънс Хелър и преподаван от Щефан Нидервийзер, работата с тези модели се изгражда върху съчувствие и любопитство. Вместо да се прави опит за директно оборване, когнитивно преструктуриране или „поправяне“ на тези заключения, терапевтът подкрепя клиента да изследва как те продължават да се организират в настоящия момент.

Чрез процеса на състрадателно проучване клиентът започва да прави разлика между своята автентична същност и ранните си защитни стратегии. Тъй като д-р Лорънс Хелър посочва, че „организмичният импулс е горивото на NARM“, процесът разчита на естествената тенденция на нервната система към саморегулация и свързване. Когато клиентът осъзнае как несъзнателно поддържа тези остарели заключения днес, се отваря пространство за постепенно възстановяване на връзката със себе си и с другите.

Това пренасочване на вниманието към настоящето поставя основата за трайна промяна в преживяването за себе си.

Възстановяване на автентичното присъствие
Освобождаването започва с постепенно осъзнаване на начина, по който старите защитни реакции продължават да оформят настоящето. Когато тези вярвания бъдат изследвани с уважение към тяхната първоначална адаптивна роля, човек постепенно възстановява способността си за автентичен контакт, вътрешна стабилност и пълноценно присъствие.

Източници:
HEALING DEVELOPMENTAL TRAUMA:
How Early Trauma Affects Self-Regulation, Self-Image, and the Capacity for Relationship
Laurence Heller Ph.D.
Aline LaPierre Psy.D.

Healing Shame and Guilt
The Developmental Roots of Chronic Shame and Guilt and How the NeuroAffective Relational Model (NARM) Can Help You Heal and Reconnect
Laurence Heller, PhD,
Stephan K. Niederwieser

Текстът е компилиран от ИИ въз основа на посочените източници и е редактиран от екип на академия СЪЩНОСТ